Витошкото лале - цвете излязло от приказка
Планинският божур принадлежи към жанр Trollius (сем. Лютикови - Ranunculaceae). Любопитен е произходът на името. Според една доктрина - идва от приказните същества тролове и тя доста му отива - в действителност витошкото лале e едно очарователно и нежно цвете, което има тип на излязло от приказка. Родовото име Trollius на латински значи объл. То е обещано заради кълбовидната форма на цвета. От 12-те типа на рода, множеството са азиатски и единствено един вирее в Европа. Не инцидентно той носи видовото име европейски. Широко публикуваното у нас име " витошко лале " е напълно неуместно и погрешно и би трябвало да се изостави.
Ареалът на дивите типове обгръща най-много Азия и Европа, а два типа се срещат и в Северна Америка. Имат присъщи нарязани сходно на здравеца гладки листа, ситуирани на дръжки в приосновна розетка. Съцветието е нормално кълбовидно, доста особено за целия жанр. Тролиусът е растение на влажните планински ливади с тревисти съобщества, като на север слиза на по-малка надморска височина. В България е показан от един тип - Trollius europaeus, който е публикуван и в други страни на Европа, а у нас се среща на Витоша, Западна и Средна Стара планина, Родопите, крайните Югозападни региони. У нас тролиусът се назовава планински божур или витошко лале и е включен в Червената книга на България като заплашен тип. Въпреки това европейският тролиус, а също и доста от азиатските типове са прекомерно красиви растения, относително лесни за развъждане и по тази причина участват от дълго време в градините. Има селекционирани красиви култивиран хибриди.
Планинският божур цъфти от юни до август и цветовете му наподобяват на разперен божур и не на вятъра нашият народ го е нарекъл планински божур. Ако се разтворят околоцветните листчета, ще се видят голям брой дребни нектарници с удължена хлътналост, в която се отделя нектар – стръв за насекомите. Още по-навътре е жълтият венец на дребните тичинки. Върху изпъкналото цветно легло в центъра на цвета са ситуирани многочислени дребни плодници. Поради това че околоцветните листчета са закривени във вътрешността, опрашването не 
може да стане нито от вятъра, нито от многочислените инсекти. Само един тип дребни мушици, които се задържат дълго време върху цвета, могат да извършат опрашването им. Едва след оплождането, когато плодовете наедреят, се вижда, че са формирани от един плодолист и се трансформират в истински плод-мехунка. Въпреки че зрелите плодчета не надвишават един сантиметър, те се разпукват по шева единствено на върха и от вътрешната страна се изсипват черни семена с железен искра.
Витошкото лале е предпазено растение и се среща по влажни поляни и край потоци във високите елементи на планините на Западна България по силикатен терен. Неговите блестящо жълти едри цветове контрастират на фона на тучната лятна зеленина и придават от юни до август хубост и неповторимост на изгледа. Освен у нас и в други европейски страни този тип се среща в Сибир, Кавказ и Северна Америка.
Инфо: www.cvetiata.net
